Бирата…

Tags

бира, ориг, приятели

…е приятелство.Дълбоко, дълго и неразрушимо.

И който казва,че може да пие по чашка с всеки- лъже.Невъзможно е.Всеки има приятели за кафе, бира или за всичко.Аз имам за всичко ( или така си мисля).

Някои нямат.Иска им се да пия по бира и да теглят майната на света- но няма с кого.Тогава бирата е тъжна, мъчна, не се пие.Стои в хладилника или в някой шкаф.Пазена е , за онези моменти.Специалните.

Наздраве.

🙂

Четвъртък-несвъртък

Tags

another day-another dollar, sheep, sleepy

Хубавото на този ден е че води до Петък. 4 х почивни дни = сън.

Хората в Англия обичат да спят.В 20:00 на всеки втори диван има по един хъркащ английски лорд или простак.В ъгъла има котка, куче, папагал или смешен гущероподобен плъх/Тежките завеси ги няма.Нощта е вътре с цялата си тежест.В 8 животът у наше село бива излючен, пуснат в междучасие- няма го.

Толкова ти “драго” да си в посока Не на дивана , а някъде другаде, при едни други обстоятелства.Хубаво е обаче само да си го помислиш ” Прибирам се и лягам”.Бахти-бахти, няма такъв кеф.Колко простичко, елементарно, но толкова чакано.

Ще спя.Ще ме събудят ( това не е за пропускане) .Ще се поядосвам, а после ще пия кафе.Едно, две, няколко.Едни такива мързеливи, с много цигари.

Четвъртък е хубав, защото следва Петък.

п.с. зимата се отлага.пак е топло, влажно и плужешко.

🙂

/picture : by me

Една…

Tags

daily, dream, life, wednesday

…мечта си имам.Бубето кара, аз дзяпам.Забелязвам, наблюдавам, блея си.И мечтая.Постоянно, непрестанно, понякога болезнено.Зелено перде там, безупречна ограда тук, рози за ъгъла, ветропоказател там горе.И уют.Дори отвън, дори през преминаваща кола.Има го.

После следя дизайнерски предавания, страници, трендове, списания.И мечтая.За голяма кухня с бяла маса и цветни столове.Пердета на цвятя и дървени плотове.Чаши с кафе , закуска, топлина.Шарено, топло, крещящо, емоционално,уютно, наше.

Мечтая за нашето местенце.

Да отключа , да вляза и да бъда в нашия свят на спокойствие, смях, ухания, тишина или прекрасна и оздравявяща караница.Да ги няма досадните почуквания, подвиквания, потраквания и прочие непоносими шумове.Само аз и Бубето, няколко джаджи и цялото спокойствие, което сме способни да си създадем.

Предполагам , че за много хора това не е мечта , а цел.Но все пак тук съм аз  и аз решавам за какво да мечтая.Мда, все още е мечта.И чака да се сбъдне!

И ще.

Сряда е хубава, защото е Сряда.

Кълбета

Tags

bla-bla, days, people

Така си представям човешките взаимоотношения.Като кълбета.Настроения, емоции , обиди , любов и още толкова  много кълбета.Търкалят се, бутат сe, посиняват.Спират се .Изведнъж се търкулват и отиват на майната си.

Днес намерих и каква е разликата между мениджъp и подчинен.Шефът само потвърждава онова, което подопечните му вече знаят и дори практикуват.Смотаните англичани обожават да се обеснявят, ама ги дърпат тия локуми…а в крайна сметка е абсолютно излишно дори да започват подобен разговор.Българските фирми си приличат с английските.С изключение на скапаните процедури.

От няколки дни съм и First Aider – квалификация, с която се фукаш за няколко дни ( уж) или просто забравяш.Ужасно “трудно” е да лепнеш лепенка на порязано.Тая нация си е кълбо от инструкции, знаци, квалификации и какви ли още не спомагателни предмети, които дори не те карат да мислиш, а само да гледаш, попиваш и следваш.

Вторник е кълбо от скука.

Неврозна Физкултура

Tags

мрън, Monday

Как да не ги обичам тия Понеделници. Спи ми се.Мъча се да реагирам според сутрешните настроения на околните, но обикновено всичко се свежда до “Добро утро” и нацупената ми ( според някого) муцуна.А на мен всъщност ужасно много ми се спи.Не знам какво толкова странно виждат хората в сънливостта , минути след събуждане. Лично аз съм ужасно несговорчива сутрин и предпочитам мълчанието, което определено допринася за общото благо.Миризмата на кафе ми доставя удоволствие.Искам да го споделя със себе си.Ей така, да ми мириш на кафе.В тишината.Без скоростно-дразнещи и ужасно неподходящи въпроси. А в Понеделник и кафето не помага.Преминаването от мързеливата Неделя и забързания Понеделник не става с щракване на пръстите. Още повече със скандал.Или подобаващо дразнителска активност, която ми е ужасно непоносима,Очевидно мрънкам,Оплаквам се. Скарана съм с НЕсъобразяването с околните.Груба съм , когато се налага, но винаги справедлива.Е извиняй’ ама супер ме дразниш- да тази реплика може да се очаква от мен.И съм я казвала и мисля през около половин час ми е на върха на езика.Псувам ( добре при това) с финтове, дори се извинявам поред на роднините дето са го отнесли.

Всичко чудно добре.Но баш в Понеделник да ме дразниш.Кофти пич.

Някой от тези Понеделници няма да преброя до 10 и определено няма да има подобен ден , нито Вторник и т.н.

А всъщност съм добър човек , който е кофти сънлив в Понеделник сутрин.

п.п. мамка му спрете да ядете чесън.

Неделя

Tags

lazy, new, sunday

Първият ми пост тук отиде в коша. Не можах да понеса написаното на чуждоземски.То съвсем не приличаше на емоцията, която този мини-блог трябваше да има.А тя каква беше?! Да споделям със себе си, подчертавам пред / със себе си. Не искам да има коментари, които да модерирам.Не искам да следвам никакви блогове, искам да пиша.Всеки ден.За себе си. Лесно е.Правех го и преди. На лист хартия, в разчорлен дневник, който захвърлих след появвата на компютъра.Никакви угризения нямам.Вчера го реших.Дори чаках момента, в който ще кликна publish.Написах го , онзи първи-изхвърлен пост.На английски.Нали тук е Lili in English. Но както повечето случващи се при мен неща, и това претърпя промяна на изначалността си.Бих се опитала, би изглеждало добре ( може би), но не ми приляга на мен самата да се опитвам да опиша душата си на английски.Може и да съм предубедена.Всъщност не съм.Знам, че няма да се получи онова, което искам да си кажа.А то си е за мен.Как да го напиша на език, който не е мой.Емоциите не се превеждат.Хубаво е да можеш да напишеш нещо на себе си.Да го прочетеш на света си  и да ти олекне. Как могла например да обясня на чужд човек, макар и близък приятел колко е важно еди-какво-си , след като звучи ужасно банално, смотано, битовистично и не заслужаващо внимание.Нямам право да отнемам времето на другите и да го използвам вместо своето.Глупаво е да искаш някой да проумее бъркотията ти.А писането помага.Изтръгва думите, които ти се иска да изкрещиш, но кортуазията, възпитанието или някакви подобни “уважителни пречки” пазят от изплюване. Достатъчно притискам себе си с фразата Shut up.Тук мога да крещя, да се ядосвам , да се смея налудничаво, да мълча.После следва log off.Толкова е лесно, важно за самата мен и отпускащо.

Ще го направя.